“ Казвам се Дима и съм майка на двама малчугани на 7 и 8 год. За първи път се сблъсках с проблема „детска занималня” още в началото на учебната година, когато синът ми започна първи клас. Тъй като ходя на работа, баща им също е ангажиран, а бабите и дядовците са далече, го записах в държавната занималня към училището. В началото синът ми нямаше търпение да ходи на училище и беше изключително горд от това, че е първокласник, но постепенно започна да губи желание за учене, започнаха сутрешните пазарлъци и уговорки да не ходи. Освен това започна да ни става все по – трудно да работим вкъщи по материала и уроците – четене и смятане. Благодарение на моето постоянство постепенно отмина този период, но училището, малко по малко започна да се превръща по-скоро в натоварващ ангажимент, отколкото във вдъхновение за нови знания и умения за света, каквото е в моите представи.
Записахме го и на английски език в самото училище, за да може да не се налага да отсъствам от работа и да го извозвам по цяла София за уроци насам натам, но за математиката нямаше как – пътувахме всяка сряда до другия край на града, за да дадем най-доброто на детето ни. Вечерта понякога се оказваше, че не е успял да усвои уроците, допускаше куп грешки и се налагаше да му помагам допълнително. Въпреки че плащахме, английският език определено му куцаше (както и при другите дечица, според другите майки), но ние с баща му нямахме кой знае какъв избор, тъй като беше просто удобно – след училище учителките сами си го взимаха от класната стая и не се налагаше да ангажират родителите.
В групите имаше деца от други класове, на различни възрасти, на различно ниво дори (никой не го беше съобразил това), като дори и на отворените уроци си личеше колко демотивирани са децата, без кой знае какво желание за учене и работа в клас, да не говорим, че от допълнителните уроци също имаше домашни, които пък не се покриваха от държавната занималня…
Общо взето положението беше, че по време на годината с баща им непрекъснато се озъртахме за нови възможности, нови школи, препоръки, по-добри варианти, които също да са удобни.
Толкова бяхме ангажирани във времето и емоционално, че един ден се запитах – Къде остана детството ? Кога щяхме да се забавляваме заедно? Къде остана обичта към науката, знанието и творчеството ? Ами безгрижната детска игра, свързана с креативност и безкрайно въображение, стремежа към изграждане на нови светове и мечти, откриване на чудесата в света, четенето на интересни книги, откриването на малките прекрасни и невероятни парченца, от които е създадена Вселената ? Всичко това се изгуби някъде между тетрадките, задачите и ненаписаното домашно по английски..
Потърсихме в района на училището частни детски занимални, но какво беше учудването ни, когато се сблъскахме с хич неевтините такива с тъмни, стари помещения, миришещи на изоставени студентски общежития.
Попаднахме на деца, със зачервени очи, играещи от часове на телефони и таблети под погледа на „възпитателите”, тесни и малки стаи с остарели издраскани мебели, неремонтирани от години, занемарено обзавеждане и пособия, все едно бяхме попаднали в изоставени класни стаи от средата на 80-те години.
Госпожите по-скоро пресъздаваха хора, изнурени и такива, отишли просто да „запълнят” почасово времето на децата или най-много да им напишат домашните, за да са доволни родителите…
Понякога даже се оказваше, че не са си написали всички домашни. Налагаше се допълнитено ОТНОВО вечерта да сядат да пишат или да учим през уикендите!! Това не е което търсихме!
Предлагаше се и храна, която се доставяше от съмнителни кетъринг фирми, без реален обект (в случай, че искахме да видим къде се готви и да го пробваме) и с никаква гаранция за произход, хигиена и качество на храната… Та аз откакто се родиха децата ми се грижа да се хранят правилно, да имаме достъп до качествена храна, квасих кисело мляко дори само и само да се храним здравословно и полезно.
Ние, като родители, се оказа, че, ще трябва да се примирим с това поради липсата на избор!
Тази мисъл не ме остави безразлична, няколко месеца назряваше идеята в главата ми и някъде сред лутането по неприветливите занимални и летните училища към тях, препоръките от майки, за които се хващах, като удавник за сламка, и търсенето в интернет и социалните мрежи, срещнах настоящата ми бизнес партньорка, моя дългогодишна приятелка, която се оказа, че последните 5-6 години се занимава именно с това. С богат опит по детски центрове, занимални, агенции, детски партита и мероприятия. Това беше – моментът беше настъпил!
Създадохме BRAIN Academy® с много обич, ентусиазъм и грижа. Това е мястото, в което децата няма да приемат ученето като задължение и ангажимент. Това е мястото, в което всяко едно дете ще се потопи в магията на науката и вълшебството на знанието, творчеството и света, с по-друга нагласа – тази на откривател, на учен, на можещ, знаещ и успешен млад човек! Тук атмосферата е зареждаща и мотивираща, науката възтържествува и знанието е на почит. Ще покажем на децата колко всъщност чудеса има в този свят, заедно ще преминем през учебния материал чрез иновативни подходи и методики, утвърдени по цял свят. Използваме одобрени и внедрени програми, както под шапката на МОН, така и на международни училища и колежи, адаптирани за нашите деца, които ще бъдат достойни носители на знанието и пример за бъдещето в България и по света! „
